МИСЛЕНЕ

Процес на опосредствано и обобщено отражение на действителността в съзнанието; висша степен на човешко познание. За разлика от сетивните образи абстрактните мисловни образи разкриват обективните предмети и явления чрез техните съществени вътрешни черти. Мисленето е неотделимо от езика. Сетивно-нагледните образи са източник и опора на мисловната дейност. В езика се фиксират резултатите от процеса на мислене. Освен продуктивно (творческо) мисленето може да бъде и репродуктивно (възпроизвеждащо). Мисленето е детерминирано от обективната действителност и в смисъл, че е стимулирано от нея. Съвременната формална логика и кибернетиката анализират мисленето във връзка със задачите за техническо моделиране на някои мисловни операции.